Имало едно време един господар, преместен в нов дом.Купих много лампи и свещи.Майстора мисля, че лампата е забележителна, обаче, тогава господарят на лампата в хола, сложи свещта в малък ъгъл.

Светлината виж себе си господар на толкова болка, така че да свещ: „свещ и свещ, виждаш ли те, светлината толкова малка, не ме харесвай, толкова силна, толкова ярка.Свещ чу, наведе тъжно глава.

Вечерта домакинът легна да спи.Лампа Карстенс каза на светлината: „лампа по-голям брат, ти си страхотен, можеш да излъчваш светлина, не харесваш детето.Лампата е чула, не споменавайте колко щастлива.

Няколко месеца, домакинът вкъщи внезапно спря захранването, собственикът е много депресиран.Вечер цялото семейство е черно, което също не се вижда.И така, домакинът запали свещ.Вечер Джеф Карстенс на лампата за свещ: „свещ, по-голяма сестро, ти си толкова малка и изящна, не като светлините, че е много тежка.“Светлината чу, не споменавай колко ядосан.

Candle погледна към светлините, Джеф Карстенс каза: „Ти също не куа I, лампа, ти също не се ядосвай.Можете да играете на силните си страни, когато има електричество, когато нямах електричество, домакинът може да бъде добре дошъл, можем да овладеем обслужването.”

Като слушах думите на лампата на свещта, се чувствам много виновен, той каза на лампата, лампа, съжалявам.

Запалените свещи казаха: „Нека продължим да даваме приоритет на хората“.

— Добре, ще те изслушам.— радостно каза Лайт.